На тази дата през 1990 година Горбачов възстановява съветското гражданство на Солженицин
На тази дата президентът Михаил Горбачов възстановява съветското гражданство на писателя – дисидент Александър Солженицин.
Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин е съветски публицист, драматург, историк и дисидент от втората половина на 20-и век. Основните му творби са свързани с историята на Русия: Архипелаг Гулаг, В първия кръг, Червеното колело, Матрьонината къща, Един ден на Иван Денисович, Раково поделение. Благодарение на него хората извън Съветския съюз научават за системата на руските лагери за насилствен труд ГУЛАГ.
Участник е във Великата отечествена война, само че още по време на войната е задържан и изпратен в лагер. Реабилитиран през 1956 година, работи като преподавател и стартира да написа. Първото му произведение Един ден на Иван Денисович е оповестено в списание „ Новый мир “ през 1962 година и се трансформира в литературно събитие. В същото списание разгласява и още няколко описа, само че скоро отношението на формалните управляващи се трансформира заради сериозното му отношение към руските порядки, което се резервира от самото начало на живота му в Съюз на съветските социалистически републики. Удостоен е с Нобелова премия за литература за 1970 година, само че руските управляващи не печатат творбите му, а те се популяризират в Съюз на съветските социалистически републики чрез самиздат и се печатат в чужбина. След като „ Архипелаг Гулаг “ е оповестен в чужбина, през 1974 година Солженицин бива изгонен от родината си. Живее известно време в Швейцария и Съединени американски щати, само че след разпадането на СССР се завръща в Русия през 1994 година Избран е за академик на Руската академия на науките (1997).
През 2007 година е награден с Държавна премия на Руската федерация за обилни достижения в филантропичната активност
На 12 юни 2007 година президентът Владимир Путин посещава Солженицин във връзка връчването на премията.
Последните години от живота си Солженицин прекарва в Москва и в къщата в Подмосковието. В края на 2002 година претърпява тежка хипертонична рецесия, боледува тежко, само че продължава да написа. Заедно с жена си Наталия Дмитриевна – президент на фонда „ Александър Солженицин “ – приготвят издание на неговото най-пълно, 30-томно издание на „ Събрани съчинения “. След прекарана тежка интервенция може да си служи единствено с дясната ръка
Александър Исаевич Солженицин умира на 3 август 2008 година в дома си в Подмосковието, няколко месеца, преди да навърши 90 години. Смъртта настава в 23:45 от остра сърдечна непълнота.
На 5 август в зданието на Руската академия на науките се състои гражданска панихида и поклонение. На траурната гала присъстват Михаил Горбачов, Владимир Путин, президентът на РАН Юрий Осипов, ректорът на МГУ Виктор Садовничий, Евгений Примаков, културни дейци и няколко хиляди жители.
Заупокойна литургия е изнесена на 6 август 2008 година в московския Донски манастир от Орехово-Зуевския архиепископ Алексий (Фролов). Тялото на Александър Солженицин е заровено с воински почести (като деец от войната) в некропола към манастира. Президентът на Русия Медведев се завръща в Москва от къс отпуск, с цел да участва на заупокойната работа.
На 3 август 2010 година, за втората годишнина от гибелта, на гроба е издигнат паметник – мраморен кръст по план на скулптора Дмитрий Шаховско
Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин е съветски публицист, драматург, историк и дисидент от втората половина на 20-и век. Основните му творби са свързани с историята на Русия: Архипелаг Гулаг, В първия кръг, Червеното колело, Матрьонината къща, Един ден на Иван Денисович, Раково поделение. Благодарение на него хората извън Съветския съюз научават за системата на руските лагери за насилствен труд ГУЛАГ.
Участник е във Великата отечествена война, само че още по време на войната е задържан и изпратен в лагер. Реабилитиран през 1956 година, работи като преподавател и стартира да написа. Първото му произведение Един ден на Иван Денисович е оповестено в списание „ Новый мир “ през 1962 година и се трансформира в литературно събитие. В същото списание разгласява и още няколко описа, само че скоро отношението на формалните управляващи се трансформира заради сериозното му отношение към руските порядки, което се резервира от самото начало на живота му в Съюз на съветските социалистически републики. Удостоен е с Нобелова премия за литература за 1970 година, само че руските управляващи не печатат творбите му, а те се популяризират в Съюз на съветските социалистически републики чрез самиздат и се печатат в чужбина. След като „ Архипелаг Гулаг “ е оповестен в чужбина, през 1974 година Солженицин бива изгонен от родината си. Живее известно време в Швейцария и Съединени американски щати, само че след разпадането на СССР се завръща в Русия през 1994 година Избран е за академик на Руската академия на науките (1997).
През 2007 година е награден с Държавна премия на Руската федерация за обилни достижения в филантропичната активност
На 12 юни 2007 година президентът Владимир Путин посещава Солженицин във връзка връчването на премията.
Последните години от живота си Солженицин прекарва в Москва и в къщата в Подмосковието. В края на 2002 година претърпява тежка хипертонична рецесия, боледува тежко, само че продължава да написа. Заедно с жена си Наталия Дмитриевна – президент на фонда „ Александър Солженицин “ – приготвят издание на неговото най-пълно, 30-томно издание на „ Събрани съчинения “. След прекарана тежка интервенция може да си служи единствено с дясната ръка
Александър Исаевич Солженицин умира на 3 август 2008 година в дома си в Подмосковието, няколко месеца, преди да навърши 90 години. Смъртта настава в 23:45 от остра сърдечна непълнота.
На 5 август в зданието на Руската академия на науките се състои гражданска панихида и поклонение. На траурната гала присъстват Михаил Горбачов, Владимир Путин, президентът на РАН Юрий Осипов, ректорът на МГУ Виктор Садовничий, Евгений Примаков, културни дейци и няколко хиляди жители.
Заупокойна литургия е изнесена на 6 август 2008 година в московския Донски манастир от Орехово-Зуевския архиепископ Алексий (Фролов). Тялото на Александър Солженицин е заровено с воински почести (като деец от войната) в некропола към манастира. Президентът на Русия Медведев се завръща в Москва от къс отпуск, с цел да участва на заупокойната работа.
На 3 август 2010 година, за втората годишнина от гибелта, на гроба е издигнат паметник – мраморен кръст по план на скулптора Дмитрий Шаховско
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ